Безплатен телефон 0800 900 25

Защо аристократите земевладелци са опасни за икономиката?

Публикувана на 14.01.2016

Разпределение сред обществото на печалбата от поскъпването на земята като средство срещу бъдещи кредитни кризи, предлага британски автор

Тези, които не се учат от историята, са обречени да я повтарят. Това се отнася в не по-малка степен за огромната финансова и икономическа криза, в която светът изпадна, пише FT.

И така какво стои зад нея? Отговорът е: Пазарът на имоти, който бе изкуствено надут от многобройните рискови кредити. Хората в САЩ, Великобритания, Испания и Ирландия се превърнаха в трескави спекуланти на земя. Днес токсичните останки от тези спекулации са отровили цялата световна икономика.

Колумнистът на изданието Мартин Ууф описва как през 1984 г. е купил къща в Лондон. Той изчислява, че земята, върху, която тя е изградена, в днешни цени тогава е струвала 100 хил. паунда. Днес нейната стойност е вероятно 10 пъти повече.

„Голяма част от това огромно повишение не е плод на моя труд“, коментира той. „Това е наградата от притежаването на локация, която стана ценна благодарение на усилията на другите, подсилени от рестриктивния градоустройствен режим и благоприятния данъчен режим – данъците върху имотите са ниски, а печалбата (от повишените стойности) не се облага с данъци“.

Така че аз съм всъщност спекулант на земя – мини аристократ в земя, в която присвояването на частните блага на другите от дълго време са най-краткият път към богатството, пише Ууф.

Според него това „присвояване“ на повишената стойност е не само несправедливо, но и има тежки последствия.

На първо място тя създава необходимостта държавата да се финансира чрез облагане с данъци на усилията, находчивостта и далновидността. Облагането на труда и капитала би трябвало да доведат до понижение на тяхното предлагане. Облагането на ресурсите обаче не може да доведе до този резултат, тъй като тяхното предлагане е даденост.

На второ място тази система създава пагубни политически стимули. В един свят, в който хората ползват огромни кредити, за да притежават дадена локация, те са способни на всичко, за да видят как цените на земята се повишават и още повече, за да предпазят цените от спад.

По този начин всички сме свидетели на странен спектакъл: медиите възхваляват покачването на цените на дадено място за живеене – най-базовото от всички „удобства“.

Тези, които са облагодетелствани от това, са нещо повече от спекуланти със земя, те са също и ревностни защитници на всички усилия за изкуствена промяна в цените на пазара.

Специално във Великобритания всички те с радост посрещат идеята за изкуствено създаване на дефицит на земя чрез смешно рестриктивен градоустройсвен режим, пише изданието.

Това е най-същественият модел, чрез който богатството се разпределя от безимотните млади към имотните стари. В своята нова книга британският политик Дейвид Уилетс засяга темата именно за несправедливостта на разпределението на благата сред поколенията. Изкуственият пазар на земя е единствената и най-голяма причина за тези сътресения, пише изданието.

Трето и най-важно: възможността за спекулации със земя е провокирана от и провокира кредитния бум, който така дестабилизира глобалната икономика.

Според автора Фред Харисън този цикъл от кредитния пазар и от пазара на имоти е бил предвидим и всъщност предвиден още преди много години.

Всъщност той описва ситуацията така: купувачите наемат имотите от банките в замяна на хазартен залог, че цените ще се покачват.

Многобройни брокери печелят комисиони от уреждането, пакетирането и разпределението на благата от тези високоспекулативни сделки. Колкото по-дълъг е възходящият тренд (последният на Острова продължи 11 години), толкова те ще станат по-богати и толкова повече ще се надуе кредитният балон.

След това, когато крахът настъпи, тези, които са изтеглили кредити най-скоро, заедно с финансовите институции и данъкоплатците, страдат най-много.

Това не е нищо друго освен една гигантска пирамида – такава, чиито тежки последствия сме виждали и виждаме за пореден път. Според Харисън това е „пагубен начин“ за управление на нашата икономика и пазар.

Според Ууф рентата от общите ресурси трябва да се разпределя в обществото, а не да се натрупва от отделните собственици. Харисън също отбелязва, че „като общност, ние разпределяме обществено нашите самостоятелно спечелени приходи (заплати и др.), докато нашият обществен приход (от земя) се приватизира“.

В крайна сметка каквато и да е нашата позиция към тази схема, явно е, че реалните последствия от нея бяха пагубни. Искаме ли да стартираме веднага нов цикъл от пазара на имоти с подкрепата на кредитно финансиране, веднага щом останките от сегашния бъдат разчистени?

Да се разпредели сред обществото цялата рента от земята означава да се разруши финансовата система и да се заличи капитала на голяма част от обществото. Това е явно невъзможно. Въпреки това, да се разпределя печалбата, доколкото я има, от този момент за в бъдеще – би било много по-осъществимо, пише Ууф.

Това би елиминирало треската за спекулация със земя. Също така това би позволило да се промени данъчното бреме.

Според него, специално за ситуацията в Лондон, всичко това би могло да стане само с малка промяна в градоустройствения план на британската столица. В момента съществува паника само при мисълта от една такава либерализация. Той отбелязва, че всъщност е нужно съвсем малко: едно потенциално разширяване на радиуса на Лондон само с три мили, би допринесло за увеличение в площта на града с 50%.

„Наистина ли това би бил краят на зелените и безценни площи на Англия?“, пита той.

Въпреки това авторът отбелязва, че не вярва, че което и да било правителство би се осмелило на такива смели действия, за да спаси страната от тези пагубни спекулации със земя като най-пряк път към богатството.

Достатъчно лошо е, че резултатът от това са скъпи жилища и неефективни данъци. Още по-лошо е обаче, че тази безразсъдна, спекулативна треска доведе до толкова бедствени сътресения за цялата икономика, пише той.

Източник: www.investor.bg

© 2006-2019 ARCO REAL ESTATE Всички права запазени