Безплатен телефон 0800 900 25

Мораториумът за земята - пазарът още чака реакция

Публикувана на 22.01.2016

06.01.2014

През последните години пазарът на земеделска земя беше най-оживеният и интересният сегмент от пазара на имоти като цяло. През 2013 година пазарът се нажежи и поляризира още повече заради едно спорно решение на парламента – да се удължи до 2020 г. забраната чужденци да купуват земи в България, въпреки ангажиментите ни към Европейския съюз (ЕС), записани в договора ни за присъединяване към общността.
 
Изглеждаше, че гласуваният мораториум изненада управляващите и досега все още няма ясни индикации как ще процедират те – дали ще изпълнят решението на парламента, или ще търсят начин за ревизията му, тъй като заради него ни заплашва наказателна процедура. Думата сега има Конституционният съд – трима депутати от ДПС сезираха съда и се очаква неговото решение.
 
Ходът на “Атака”, по чиято инициатива беше гласуван мораториумът, и спекулирането със страха на хората даде резултат – партията спечели на своя страна гласоподавателите, склонни на патриотически патос. Политическата сила успя обаче да събуди дебата за състоянието на земеделската земя – разпокъсани и пустеещи ниви, липса на инфраструктура (и пътна, и напоителна), стихийно развитие на целия земеделски сектор и на пазара на земя, липса на добра регулация.
 
Участниците на пазара са единодушни, че земята, въпреки че е сигурен актив, вече няма да поскъпва толкова бързо. Цената на декар земеделска земя през 2011 г. в сравнение с 2010 г. се е увеличила с близо 43%, а през 2012 г. спрямо 2011 г. – с над 37%, по данни на Националния статистически институт. Някои анализатори очакват засилване на натиска върху цените и поемане в низходяща посока заради спорното решение на парламента.
 
Като цяло опасенията се, че каквито и инвестиционни намерения да е имало, с това решение те са пресечени. Освен това участниците на пазара не виждат желаещи инвеститори заради слабата регулация, ниската степен на защита на правата на собствениците и лошата инфраструктура.
Още по темата
Мораториумът за земята противоречи на договорените задължения с ЕС
Орешарски: Удължаване мораториума за продажба на земя на чужденци е нереалистично
 
Мораториумът – реална защита или плод на изкривен патриотизъм?
 
В договора за присъединяване на България към ЕС е записан ангажимент страната ни да отвори пазара си за земя за граждани на ЕС от 1 януари 2014 г. През 2010 г. от Европейската комисия (ЕК) предупредиха България, че не е готова да се присъедини към единния европейски пазар на земя от една страна заради липсата на регулации и незавършените кадастър и имотен регистър, а от друга – заради голямата разлика в цените на земята у нас и в Европа.
 
От Брюксел предложиха действащият мораториум да бъде удължен и ако тогава властите бяха предприели мерки – процесът щеше да се случи безболезнено. Управляващите тогава обаче не се възползваха от "прозореца", въпреки че имаше нужда точно заради незащитения интерес на българския собственик и неизградената регулаторна рамка.
 
Решението на парламента сега дава противоречиви сигнали не само на потенциални инвеститори, а и на европейските власти. То не се базира на никакви анализи и на практика изисква от правителството да започне преговори с ЕК за преразглеждане на договора за членство на България.
 
Това едва ли ще се случи, както и Брюксел вече даде заявка, но ако евентуално се тръгне по този път, процесът ще е дълъг и тромав, тъй като решението трябва да се ратифицира от всички останали 27 държави-членки. Те на свой ред биха могли да поискат някакви реципрочни мерки срещу България, които няма да са в интерес на страната.
 
Като цяло обаче мораториумът беше, е и ще остане псевдомораториум и на практика не действа никаква забрана. Всеки чужденец може да си купи земеделска земя в България, като регистрира фирма у нас. Не се знае точно колко чужденци купиха земи и други имоти точно по този начин – през “задната врата”. Огромни площи са съсредоточени в ръцете на няколко големи играчи, а съществуват опасения и за съмнителни капитали, с които се изкупува земя.
 
Интересът на чужди инвеститори – нулев
 
Анализатори и участници на пазара са категорични, че няма чужди инвеститори, които да проявяват интерес към земите у нас заради проблемите, които породи възстановяването на земята в реални граници на многобройни наследници. Това доведе до силно раздробяване, а държавата не се зае с комасацията.
 
Хиляди собственици оставиха имотите си да пустеят. Единствено фондовете се заеха с окрупняване на площите и се получи така, че фермерите, които навсякъде притежават земя, тук я взимат под аренда. През последните години някои стопани успяха да купят земята, която обработват, но повечето са арендатори.
 
Въпреки че земите ни са плодородни и има добри перспективи за развитие на биологично земеделие, инвеститорите не желаят да влязат на разпокъсан и стихиен пазар с разрушена инфраструктура. Големите чужди инвеститори засега са единици и е показателно, че дори китайската фирма, която нае земи в Северозападна България, се отказа от плановете си да развива дейност у нас.
 
Вместо да налага спорен мораториум и да поставя страната пред риск от глоби, парламентът можеше да постави чисто административни пречки пред чуждите купувачи на земя, каквито действат в много други европейски държави.
 
Борислав Петков, председател на асоциацията на собствениците на земеделски земи, преди време обясни, че е предлагал да се въведе изискване чужденец, който купи нива, да е длъжен да ползва земята само като земеделска, а произведената продукция да бъде преработена в България и чак тогава да бъде изнасяна, ако е предназначена за външни пазари.
 
От земеделското министерство съобщиха, че ще проучват опита на Дания и Унгария при присъединяването им към Европейския съюз. Докъде е стигнало проучването обаче – информация все още няма.
 
Българската държава още не си е “написала домашното” в областта на земеделието и защитата на собствеността. Страната ни не се възползва от преходния период, който имаше, за да предприеме мерки за вдигане на доходите и да изгради необходимите регистри, за да защити интересите на собствениците.
 
С разлика в цената на земята от 5 – 10 пъти евентуален наплив на чужди инвеститори би вдигнал цените на такива нива, че българските стопани трудно биха си позволили да купуват. “Опашка” от чакащи обаче няма, а земеделието продължава да се задушава не само заради ситуацията на пазара на земя.
 
© 2006-2019 ARCO REAL ESTATE Всички права запазени