Маргарита Рангелова: започнах с уговорката, че няма да ходя по огледи, ще бъда само секретар

Интервюто с Маргарита Рангелова, Мениджър офис "Парадайс", е част от рубриката "Моето начало в бизнеса с недвижими имоти", която има за цел да Ви запознае с пътя, през който преминава всеки консултант преди да избере професията "Брокер на недвижими имоти".

Предистория

Голяма част от живота си посветих на музиката. За пръв път се качих на сцена 8-годишна, но когато през 2000 година се върнах от САЩ, взех решение, че имам нужда от нова професия.

Един ден, докато бях по сайтовете за работа, ми звънна моя приятелка, която имаше агенция за недвижими имоти и ми каза:  „Вместо да се търкаляш у вас, ела да ми вдигаш телефона. ”. Не познавах пазара на недвижими имоти и започнах с уговорката, че няма да ходя по огледи, ще бъда само секретар.

Старт в недвижимите имоти

Да, вдигах телефона, но още в първия ден ми даде вестник „Софийски имоти”. Всеки брокер с по-голям стаж знае за какъв кошмар говоря, и започнах да звъня, за да търся оферти за клиенти купувачи. И така, докато един ден се обадиха за оглед и нямаше кой да го поеме. Дотук с уговорката.

Изпратиха ме на оглед в кв. „Лагера” на тухлен блок. Бях на уречената локация 10 минути по-рано. Дойдоха клиентите и ми казват: „Нали казахте, че блокът е тухлен. Това  е стопроцентов панел.”. Аз тогава не знаех каква е разликата, бях притеснена и се обадих на моята приятелка. Оказа се, че ме е пратила на грешен адрес. Това беше преломният ми момент. Тогава се мотивирах да изуча бизнеса.  

Колегите ми бяха опитни брокери, но всички бяха много фини и възпитани и често се случваше клиент да не им заплати труда. Това не ми хареса и отново започнах да търся работа. Работих за кратко при спортен доктор, в ИТ фирма, но не ми се получи. Отново започнах да се ровя в сайтовете за работа и попаднах на агенция, която търсеше брокери за наеми.  Започнах там. Начинът на работа в агенцията не ми допадаше, защото беше в конфликт с моите разбирания. Работехме с измислени  оферти, с огромна база данни, от която всяка сутрин трябваше да прозвъняваме 50 контакта, за да свалим цената на собствениците, огледите се заплащаха от клиентите .
Справях  се с работата, но многото ходене започна да има и здравословни отражения, затова се отказах от наемите и 2010 година започнах да търся ново предизвикателство.

Към този момент голяма агенция търсеше главен брокер. Отидох на интервю, като там ми предложиха позиция на  брокер. Отказах – бях отишла за на интервю за мениджърска позиция.  Тръгнах си и малко по-късно в този ден отново ми се обадиха, за да ми предложат в началото да бъда помощник на главния брокер в един от офисите. Започнах в неопитен екип, звъняха клиенти, информацията не беше подредена и не намирахме контактите на собствениците, а главният брокер все отсъстваше.

Тогава помолих за среща управителя на агенцията, за да му дам обратна връзка и да дам предложение за подобряване на средата. Той ми предложи мениджърска позиция и ми даде, както той го нарече, екип пред уволнение – хора, които за 4 месеца нямаха сключена сделка.

В офиса имаше два екипа – моят, който работеше в Северозападни райони и още един за Овча купел и Люлин. Беше предизвикателно, защото бяхме 12 човека, които разполагахме с общо 3 компютъра. Започнах работа с моя екип, виждах, че имат потенциал, но исках да развивам паралелно и другия екип, за да можем всички да си разширим обсега на продажби. Така вече бях мениджър на два екипа, с по-интересни райони за работа. Започнахме бавно да вървим нагоре по стълбичката на успеха. И ето че и съдбата ни се усмихна – една от брокерите продаваше от дълго време сграда в центъра на София. И изведнъж се появи купувач. Сумата беше впечатляваща и сделката ни изстреля на върха. Екипът ми се превърна в един от най-успешните.

Не след дълго предложих да премахнем районирането и всеки да има възможност да работи в райони, в които има сфера на влияние и познания. Това беше моментът, в който си спечелих много врагове, но смятам, че за компанията решението генерално беше добро.

Всичко се развиваше отлично, до момента, в който отново имаше конфликт с моите разбирания за работа и етика.  Бях пред сделка с наш продавач и купувач, когато бях помолена много настоятелно да продадем на купувач на друг екип. Беше ми обидно, а и не изпълних по тази причина искания от екипа ми таргет. Към този момент имахме сделка  съвместно с ARCO REAL ESTATE. Не ги познавах като агенция, но отзивите за тях бяха много добри.

Сделката се усложни, защото нашия продавач замина на почивка, чакайки крайния срок за сделка, а техния  купувач беше притиснат от срокове заради квартира, която трябваше да освободи. Единият иска – другият не дава! Имахме тежка кореспонденция с екипа на ARCO и всеки защитаваше клиента си. Една вечер в 18:30 се обадих на колегите с предложението да си подадем ръка и като професионалисти да си помогнем, за да довършим сделката, защото в този бизнес трябва да сме партньори както един към друг, така и към клиентите. Това много ги впечатли.

Малко преди да реша да напусна агенцията, в която работех, видях, че ARCO REAL ESTATE търсят мениджър на екип и директно се обадих. Бях помолена да мина по каналния ред – CV, разговор по телефон и интервю. Така и направих.  Харесахме се, но по стечение на обстоятелствата точно в този момент работех по двойна сделка на висока цена.  Те бяха съгласни да ме изчакат. Е, сделката се проточи 3 месеца. А те все така пазеха мястото за мен. И в крайна сметка на 10 септември започнах като брокер в ARCO REAL ESTATE.

От напуснал брокер получих сграда, в която нямаше нито една реализирана сделка – нито от инвеститора, нито от колегата. Още първите дни имах 3-ма клиенти за оглед в района – един за панел, 2-ма за апартаменти в тази сграда. Огледът ми за панелния апартамент се проточи повече от плануваното, но клиентите ме увериха, че ще изчакат. Навън се беше стъмнило и аз се загубих на път за втория оглед. Чух се с клиентите, които бяха на място, защото знаеха сградата, казах им къде съм и за мой срам те ме взеха и ме заведоха на „моята“ сграда. Комичното беше, че се наложи да проведем огледа  на фенерчета. И въпреки всичко, от този ден излязоха 3 продажби. Завърших месеца с 4 сделки.

Направих свой екип, започна да се говори за нов офис. Колега от моя екип ме окуражаваше да говоря с управителя, за да поема новия офис. Разговаряхме с него, той каза, че ще помисли. След два дена ми потвърди, но с условието, че ние трябва да намерим офис.

Дълго търсихме подходящо помещение и през 2016 година, точно когато минавахме близо до МОЛ „Парадайс”, двама души слагаха табела „Дава се под наем” на уникално място. Управителите на ARCO веднага дойдоха и офисът беше намерен.

Годината беше турболентна – все още търсех работещ екип, хора идваха и си тръгваха, едва постигахме таргетите си. След известно време се заговори за затваряне на офиса, защото генерира само разходи, но Евгени категорично отказа с думите – тя ще се справи! Това ме амбицира още повече. Работа, обучение и пак, и пак.

Сега съм горда, че в офис „Парадайс” от вече 4 години има стабилен екип от брокери с богат опит, развиваме се динамично и продължаваме да постигаме страхотни резултати. И всичко това, защото повярваха в мен. Повярваха в нас.

За мен е гордост, чест и удоволствие, че вече 9 години съм част от ARCO REAL ESTATE. Времето, което съм в агенцията,  само говори за атмосферата в нея.